Embed Size (px)
Citation preview
Deutsche Grammatik
1
Бележки по немската граматика
Die Satzarten – Видове изречения
Според целта на изказването и според позицията на говорещия към това
изказване различаваме:
1. Aussagesatz (съобщително изречение)
Служи за това да информира за събития, факти, явления . Личната глаголна
форма заема втора позиция в изречението; първата позиция е запазена за подлога.
Er fährt nach Berlin.
Подлогът може да стои и след личната глаголна форма.
Morgen kommen sie aus dem Urlaub.
2. Aufforderungssatz (подбудително изречение)
Това изречение изразява молба, заповед, подкана, затова ще го образуваме с
помощта на:
a) Imperativ: Komm her! Steht auf!
b) Konjunktiv Präsens: Seien wir dankbar!
c) Infinitiv: Aufstehen!
3. Ausrufesatz (възклицателно изречение)
Тези изречения съдържат в себе си силна емоция . Формално погледнато те
приличат на съобщителните, но се различават от тях по интонацията.
Wir wollen unser eigenes Land!
4. Fragesatz (въпросително изречение)
В зависимост от формата и целта на въпроса различаваме:
a) Entscheidungsfrage
2
Tези изречения започват с личната глаголна фoрма и на въпроса може да се
отговори с да или не.
Fliegt die Maschine morgen? Ja,…./ Nein,….
b) Ergänzungsfrage (Wortfrage) Това са въпросителни изречения, които започват
с въпросителна дума.
Wann ist das Museum geöffnet?
Das Personalpronomen – Лични местоимения
Mестоимението е изменяема част на речта; скланя се и се мени по род,
число и падеж. При личните, възвратните и притежателните местоимения се
наблюдава и категорията лице. Местоименията могат да заместват съществително
име:
Ich erkannte ihn sofort.
или да съпровождат съществително име:
Seine Geburtsstadt ist sehr malerisch.
В различните падежи личните местоимения променят формите си по
следния начин:
Singular (единствено число) Plural (множествено число)
Nominativ ich du er/sie/es wir ihr sie
Akkusativ mich dich ihn/sie/es uns euch sie
Dativ mir dir ihm/ihr/ihm uns euch ihnen
Genitiv meiner deiner seiner/ihrer/seiner unser euer ihrer
Das Präsens – Сегашно време
В основата на темпоралната система лежи граматичната категория време . Tри са
времевите нива, на които може да протича случката, процесът - минало, настояще и
бъдеще.
Präsens изразява:
a) действие протичащо в момента на говоренето.
Ich warte auf Monika.
b) бъдещо действие
Morgen fahre ich nach Bonn.
c) минало (historisches Präsens)
Schiller kommt Heimlich nach Weimar.
Deutsche Grammatik
3
d) подкана и заповед
Du räumst jetzt dein Zimmer auf!
Формите за Präsens се образуват от основата на глагола и личните окончания за
съответното лице и число. Примерът показва образуване на сегашно време при глагола
machen (правя)
Singular (единствено число) Plural (множествено число)
1. ich mach- e wir mach-en
2. du mach-st ihr mach- t
3. er/sie/es mach- t sie mach-en
Учтива форма за обръщане към едно или много лица: Sie mach-en
Das Substantiv – Съществително име
Съществителното име се определя от следните категории : Genus (род),
Numerus (число) и Kasus (падеж). Граматичният род не винаги съвпада с
естествения род, който се определя от пола: семантиката и формални показатели
също дефинират граматичния род. Различаваме:
a) maskulinum (мъжки род) – der Stuhl б) neutrum (среден род) – das Kind
в) feminina (женски род) – die Bluse
Като част на речта съществителното име се характеризира и от неговия член
(der Artikel). В немския език различаваме определителен, неопределителен и нулев
член. Членът определя рода, числото и падежа на съществителното име. Cкланя се
както следва:
Singular maskulinum (m) neutrum (n) feminin (f)
Nominativ der/ ein Mann das/ ein Kind die/ eine Frau
Akkusativ den/ einen Mann das/ ein Kind die/ eine Frau
Dativ dem/ einem Mann dem/ einem Kind der/ einer Frau
Genitiv des/ eines Mannes des/ eines Kindes der/ einer Frau
Множествено число Plural за трите рода:
Nominativ die Kinder
Akkusativ die Kinder
Dativ den Kindern
Genitiv der Kinder
Beispiel: ein Fisch – viele Fische
4
Der Kasus – Падежи в немски език
Падежите в немски език са четири: Nominativ, Akkusativ, Dativ и
Genitiv. Те съответстват на частите на изречението подлог, преко и непряко
допълнение. Nominativ е подлогът в изречението – извършителят на действието.
Думата в Nominativ стои непосредствено до спрегнатия глагол.
Wir lesen eine Geschichte. Подлогът отговаря на въпросите Wer? Кой? (за
лица) и Was? „Какво?“ за неодушевени съществителни.
Основна функция на Akkusativ e пряко допълнение. Тази функция е следствие от
рекцията, респективно валентността на глагола. За да са изправни в граматично отношение
в някои изречения Akkusativ е облигаторен т.е. задължителен:
Er wiederholt die Frage.
В други случаи Akkusativ е факултативен, т.e. незадължителен:
Sie hat (einen Preis) gewonnen.
Прякото допълнение на немски език (падежът Akkusativ) отговаря на въпросите
Wenn? Кой/Кого? за лица и Was? Какво? за предмети.
Допълнението в Dativ (Ergänzung im Wemfall) e част от изречението ( т.e. тук
говорим вече за синтактични функции на падежа), която е дефинирана от рекцията,
респективно валентността на глагола. Oтговаря на въпроса wem?
Sie hilft ihrer Mutter.
Dativ може да се появи и като:
- допълнение към прилагателно в предикативна функция.
Sie ist dem Chef bekannt.
- приложение ( Apposition)
Wir halfen Frau Schulze, unserer Seniorin.
- предложен датив Das Konzert begann nach dem Gottestdienst.
При някои глаголи Dativobjekt стои до Akkusativobjek:
Der Arzt empfahl dem Patienten (D.) einen Aufenthalt (A.) im Gebirge.
Dativobjekt може да се появи и в изречения, чиито подлог или Akkusativobjekt e част
от тялото. В този случай Dativobjekt ще означава притежателя, т.e. заема мястото на
притежателно местоимение mein/dein/sein.
Mir tut der Kopf weh. = Mein Kopf tut weh.
Deutsche Grammatik
5
Plural der Substantive – Множествено число на съществителните имена
Съществителните имена образуват формите за множествено число с
помощта на окончанията -e; -(e)n; -er или -s. Някои съществителни образуват
множествено число без суфикс; други с преглас умлаут (Umlaut) на коренната
гласна.
a) Със суфикс -е множествено число образуват в повечето случаи
едносрични съществителни. Съществителните от мъжки и среден род получават
често умлаут.
der Tag – die Tage, der Tisch – die Tische
der Schrank – die Schränke, das Jahr – die Jahre
Изключение: дума от женски род die Hand – die Hände
b) със суфикс -(e)n образуват множествено число съществителни имена от
трите рода, но суфиксът е типичен за женски род:
die Rose – die Rosen, die Frau – die Frauen
Изключения: от среден род das Hemd – die Hemden, das Auge – die Augen
и от мъжки род der Staat – die Staaten
c) Суфикс -er и преглас се среща предимно при съществителни от среден род
и някои от мъжки род:
das Haus – die Häuser, das Wort – die Wörter
d) Със суфикс или без умлаут се образуват формите за множествено число
при съществителни от мъжки и среден род, които завършват на -er, -el и на –en:
der Garten – die Gärten, das Messer – die Messer
e) Съществителни от чужд произход образуват множествено число със
суфикс -s: das Kino – die Kinos, das Baby – die Babys
f) сложни съществителни образувани с -mann образуват множествено
число с -leute: der Kaufmann – die Kaufleute
g) Само в единствено число се използуват:
- личните имена (когато носителите на личното име са повече, то се употребява и
в множествено число – die Buddenbrocks);
- събирателни съществителни: die Polizei; die Menschheit
- повечето абстрактни съществителни: der Hunger; die Achtung
h) само в множествено число се изполвуват:
- географски названия: die Anden, die Rhodopen
- понятия: die Kosten (разходи), die Schulden (дългове)
6
Trennbare Verben – Глаголи с делими представки
Когато към глагола прибавим предлог (an- auf – bei – aus и др.) или наречие (
los - wieder – zürück-) се образуват глаголи с делими представки. Представката
модифицира значението на основния глагол:
ziehen( тегля) - an/ziehen(обличам)
В Präsens, Präteritum и Imperativ представката се отделя от глагола и отива
на края на изречението:
Ich ziehe den Mantel an.
При образуването на Partizip II ge- се вмъква между делимата представка и
глагола:
zurückkommen – zurückgekommen
Präpositionen mit Dativ – Предлози с падежа Dativ
Предлозите , които управляват Dativ са: zu, nach, bei, an, auf, in, von, aus
zu изразява движение към определена точка, която се достига. Движението
може да е насочено към лица, но и към предмети.
Er kommt zu mir. Sie geht zur Post. (zur = zu + der)
nach изразява движение към цел - при имена на населени места:
Wir fahren nach Deutschland. Изключение: Wir fahren in die Schweiz.
Предлогът nach се използва и за време (= след): nach dem Konzert
и може да изразява последователност (след): einer nach dem anderen
bei изразява пребиваване при лица; пространствена близост; време
Еr ist beim (= bei dem) Arzt. Er wohnt bei der Post. Beim Essen spricht man nicht.
an /auf изразяват пространственост:
Ich bin auf der Post./ Er ist am Bahnhof. (am = an + dem)
in изразява пребиваване:
Wir sind in Italien. Er ist in der Schule.
von - отдалечавdне от изходна точка: Ich komme von der Post.
aus се използва при движение отвътре навън:
Ich steige aus dem Wagen.
Deutsche Grammatik
7
и служи също за посочване на произход:
Er kommt aus Berlin.
както и на веществото, от което е направено нещо:
ein Kleid aus Seide
Други предлози, които оправляват Dativ са: außer, binnen, entgegen,
gegenüber, gemäß, nebst, samt, zuwider. Предлозите mit и seit винаги управляват
Dativ.
Präpositionen mit Akkusativ – Предлози с падеж Akkusativ
Предлозите, които изискват Akusativ са: bis, durch, entlang, für, gegen, ohne,
um, wider. За да се избегнат трудностите при употребата на предлозите, те трябва
да се разглеждат на ниво семантика, като се държи сметка за това, че някои от тях
са абсолютно зависими от валентността на глагола, съществителното,
прилагателното – в този случай те загубват значението си (самостоятелно) и се
превръщат в средство за управление: verantwortlich sein für, abhängen von
Предлог bis
– локална употреба (до): Ich fahre nur bis Bonn.
– темпорална (обозначава крайния момент на период от време): bis 10 Uhr
– с предлога auf (без изключение, до): bis auf den letzten Platz
Предлог durch
– локална употреба (преминаване през): durch den Tunnel
– преносна употреба (причина): durch die Verspätung des Zuges
– модална употреба (средство- чрез; посредством): durch Boten übermittelt
Предлог entlang
– локална употреба (движение по продължение на нещо): den Fluß entlang
Предлог für
– модална употреба:
a) предназначение: Das ist für dich.
b) последователност: Tag für Tag
c) заместване (вместо): Er kam für ihn.
- темпорална употреба (за промеждутък от време): für drei Tage
8
Предлог gegen
– движение към; в посока на: Er fährt gegen den Wind.
– модална употреба (неприязън; съпротива; борба): Sie spielen gegen ihn.
– темпорална (приблизително време- около): gegen 8 Uhr.
Предлог ohne
– модална употреба (липса): ohne Begeisterung
Предлог um
– кръгообразно движение; положение около: um die Ecke
– темпорална употреба:
a) точно време (в): um 14 Uhr
b) приблизително време (около, към): Er ist um 2 Jahre jünger als ich.
– модална употреба (последователност): Zug um Zug
Предлог wider
– в отрицателен смисъл противоположност (противно на): wider Erwarten
Предлогът um се появява в някои устоичиви словосъчетания, които
управляват Akkusativ: es geht um, es handelt sich um – касае се за (нещо)
Artikelwörter – Определителен и неопределителен член
Съвременната граматика дефинира понятието определителен член не само от
морфологично от семантична гледна точка, а и от аналитична. Така някои
местоимения се схващат като определителни членове, респективно думи
показващи определителния член – напр. притежателните и показателните
местоимения.
Показателните местоимения са: der, die, das / dieser, diese, dieses / jener,
jene, jenes / solcher, solche, solches / derselbe, dieselbe, dasselbe / derjenige, diejenige,
dasjenige / selbst, selber. Местоименията der, die, das са силно акцентирани в
изречението. Те притежават следните форми:
m n f Plural
Nominativ der das die die
Akkusativ den das die die
Dativ dem der der denen
Genitiv dessen deren deren derer
Deutsche Grammatik
9
Особен е случаят при derselbe и derjenige. При тези местоимения се скланят
и двете части. Първата част се скланя като определителен член, а втората като
прилагателно име, употребено с определителния член.
Към Artikelwörter можем да причислим и въпросителните местоимения
welcher, welche, welches. Те се употребяват със съществително име или вместо
него. Скланят се като определителния член.
Deklination der Adjektive – Склонение на прилагателните имена
Прилагателните имена получават различни окончания в зависимост от падежа,
рода на съществителното име и неговото число (единствено Singular или
множествено Plural). Различават се два типа склонение на прилагателно име:
a) Силно склонение
При този тип склонение прилагателното име показва рода, числото и падежа на
съществителното, пред което стои. В множествено число формите за трите рода са
еднакви.
Единствено число Singular
maskulin neutrum feminin
Nominativ junger Baum fernes Ufer sonnige Bucht
Akkusativ jungen Baum fernes Ufer sonnige Bucht
Dativ (mit) jungem Baum fernem Ufer sonniger Bucht
Genitiv jungen Baumes fernen Ufers sonniger Bucht
Множествено число Plural
Nominativ junge Bäume, ferne Ufer, sonnige Buchten
Akkusativ junge Bäume, ferne Ufer, sonnige Buchten
Dativ (mit) jungen Bäumen, fernen Ufern, sonnigen Buchten
Genitiv junger Bäume, ferner Ufer, sonniger Buchten
b) Слабо склонение
Прилагателното име се скланя по слабото склонение, когато пред него стоят
определителният член или местоименията dieser, jener, jeder, mancher, welcher.
10
Единствено число Singular
maskulin neutrum feminin
Nominativ der junge Baum das ferne Ufer die sonnige Bucht
Akkusativ den jungen Baum das ferne Ufer die sonnige Bucht
Dativ (mit) dem jungen Baum dem fernen Ufer der sonnigen Bucht
Genitiv des jungen Baumes des fernen Ufers der sonnigen Bucht
Множествено число Plural
Nominativ die jungen Bäume, die fernen Ufer, die sonnigen Buchten
Akkusativ die jungen Bäume, die ferneb Ufer, die sonnigen Buchten
Dativ (mit) den jungen Bäumen, den fernen Ufern, den sonnigen Buchten
Genitiv der jungen Bäume, der fernen Ufer, der sonnigen Buchten
След ein, отрицанието kein, притежателните местоимения mein, dein, sein и
местоименията solch ein, welch ein прилагателното име се скланя както следва:
Nominativ единствено число мъжки род -er: Mein guter Freund
Nominativ единствено число среден род -es: Mein rotes Zelt
Nominativ единствено число женски род -e: Meine alte Oma
В Akkusativ единствено число женски род прилагателното име получава
окончание -e, а среден род -es: meine alte Oma / mein rotes Zelt
В останалите падежи и в цялото множествено число прилагателното
получава окончанието -en: Genitiv meiner alten Oma
Präpositionen mit Akkusativ und Dativ – Предлози с Akkusativ и Dativ
Всички предлози изискват (управляват) eдин определен падеж. В немския език
предлозите: in, an, auf, vor, hinter, über, unter, neben, zwischen могат да се
употребяват както с Dativ, така и с Akkusativ. Тава зависи от глагола!
Когато той не указва някаква посока, т.e. не е глагол за движение, а изразява
статичност, тези предлози управляват Dativ. Задаваме въпроса Wo? (Къде?)
Das Buch liegt auf dem Tisch. – Wo? (Dativ)
Когато глаголът изразява движение, т.e. имаме някаква насоченост на действието,
процеса, същите предлози управляват Akkusativ. Задаваме въпроса Wohin? (Накъде?)
Deutsche Grammatik
11
Ich lege das Buch auf den Tisch. – Wohin? (Akkusativ)
Когато предлозите in, an, vor и zwischen са употребени с техните темпорални
значения и отговарят на въпроса Wann? (Кога?), те управляват Dativ.
Er kommt in einer Stunde.
Предлозите über и auf също имат темпорални значения. Те отговарят на въпроса
Wie lange? (Колко дълго?) и управлявят Akkusativ.
Ich habe über eine Stunde auf dich gewartet.
Lokaladverbien – Наречия за място
Наречието (das Adverb)
дефинира обстоятелствата, при
които протича процесът в
изречението, който е изразен с
глагол.
Наречията за място
(Lokaladverbien) означават:
a) място на действие и отговарят на въпроса Wo? (Къде?):
hinter, dort, da, oben, unten, draußen, links, rechts
b) посока на движение и отговарят на въпросите Wohin? (Накъде?), Woher?
(Откъде?): hin, dorthin, aufwärts, hinein, hinaus, heim и други.
12
hin - посока на движение, отдалечаваща се от говорещото лице
her - посока на движение към говорещото лице
Когато например говорещото лице е в стая, посоките са:
Er geht hinaus. Той излиза. Sie kommt herein.Тя влиза.
Präteritum – Минало време Präteritum
I. Образуване на формите
a) Правилни глаголи
Правилните глаголи образуват формите си за Präteritum от корена на глагола
и суфикс -te, като към тази форма се прибавят личните окончания познати от
сегашно време Präsens. Първо и трето лице единствено число са без лични
окончания.
Правилен глагол fragen
Singular (единствено число) Plural (множествено число)
1. ich frag-te 1. wir frag-te-n
2. du frag-te-st 2. ihr frag-te-t
3. er/sie/es frag-te 3. sie frag-te-n
Глаголи, чиито корен завършва на -d, -t, -m, -n след консонанта (без r и l)
получават -е- между корена и суфикса: antworten- antwortete
b) Неправилни глаголи
Те образуват формите си за Präteritum като променят коренната си гласна;
към тази форма се прибавят личните окончания. Първо и трето лице единствено
число са без лични окончания.
Неправилен глагол nehmen
Singular (единствено число) Plural (множествено число)
1. ich nahm 1. wir nahm-en
2. du nahm-st 2. ihr nahm-t
3. er/sie/es nahm 3. sie nahm-en
Ако основата на глагола завършва на -d, -t, -s, -ss(ß) или -chs, във 2. л. ед. и
мн.ч. се вмъква -е- между основата и окончанието: lesen- du lasest
Deutsche Grammatik
13
II. Употреба
a) Präteritum е времето на спомена, т.е. времето с което се разказва, като
разказът трябва да представлява единно цяло.
b) Präteritum може да се използува и в разговор, когато целта е точно
пресъздаване на събитията.
Also gestern gingst du ins Kino? Was machtest du dann?
c) Präteritum вместо Präsens; говорещият сякаш иска в момента да си
спомни за нещо.
Wie war Ihr Name, bitte?
Prärteritum може да бъде предаден на български както с минало свършено,
така и с минало несвършено време.
Er ging gestern ins Kino. – Той отиде вчера на кино.
Er ging jede Woche ins Kino. – Той ходеше всяка седмица на кино.
Die Ordinalzahlen – Числителните редни имена
Числителните редни изразяват някаква последователност и отговарят на
въпроса der/die/das wievielte? (Кой/Коя/Кое по ред). Числителните редни от 2 до
19 се образуват със суфикса -te, а от 20 нагоре със суфикса -ste. Скланят се както
прилагателните имена.
14
Modalverbern – Модални глаголи
Модалните глаголи реализират отношението между субекта и
действителната случка, което е изразено с помощта на основната форма на глагола
Infitiv:
Er kann nicht kommen.
Те определят и отношението на говорещия към действието:
Er kann hier sein. (предполага се че е тук)
Модалните глаголи действуват и като пълнозначни смислови глаголи.
Еr kann das ganze Gedicht. Was willst du?
Всеки модален глагол, свързан с Infinitiv има няколко значения.
Глаголът кönnen обозначава:
- субективна способност и обективна възможност (мога; в състояние съм):
Ich kann den Brief lesen.
- предположение: Еr kann krank sein.
Deutsche Grammatik
15
Глаголът dürfen придава значение на позволение или забрана (мога,
позволено ми е):
Hier darf mann nicht rauchen! Darf ich Ihnen eine Frage stellen?
- Формата за Konjunktiv Präteritum изразява предположение:
Das dürfte wahr sein. Сигурно е вярно.
Глаголът müssen изразява абсолютна, обективна необходимост (трябва,
необходимо е, длъжен съм):
Meine Freundin kennt die Stadt nicht. Ich muss sie nach Hause bringen.
- подкана, препоръка:
Du musst dir die Ausstellung ansehen!
- сигурно, предположение, убеждение
Es muss die E-Mail gelesen haben! Сигурно е прочел мейла!
Употребата на глагола sollen е свързана със субективна необходимост;
задължение, често по чужда воля, което би могло да не се изпълни (трябва, трябва
да, следва да):
Du sollst den Arzt fragen!
- заповед, предадена индиректно чрез друго лице:
Der Kollege ist draußen. Sagen Sie ihm, er soll hereinkommen!
Модалният глагол wollen означава желание, намерение (искам):
Sie will Medizin studieren.
- заповед, подкана: Willst du endlich gehen?
- твърдение, в истинността на което се съмняваме:
Еr will mehrere Länder besucht haben. Казва, че е посетил няколко страни.
Глаголът mögen се среща по-често в условно наклонение Konjunktiv
Präteritum (ich möchte) - бих желал, бих искал;
- любов, симпатия: Ich mag sie.
- желание: Was möchten Sie?
За желание, отнасящо се за миналото се използува wollen.
Er wollte dich gestern besuchen. – Той искаше да те посети вчера.
16
- възможност, предположение (може, може би, възможно е да):
Du magst recht haben. - Може и да имаш право.
В разговорната реч модалните глаголи могат да се употребяват и без
инфинитив на глагола, ако този глагол е глагол за движение и се подразбира:
Wir müssen ins Büro!
Пълнозначни глаголи с модална функция са : lassen, brauchen, scheinen,
pflegen, glauben.
Das Possessivpronomen - Притежателни местоимения
Притежателните местоимения се различават по лице, число, падеж, а за 3 л.
ед.ч. и по род. Към всяко лично местоимение се отнася едно притежателно.
Употреба a) пред съществително име притежателните
местоимения се използват като определение
(атрибутивна употреба). В единствено число
те се скланят както неопределителния член
(ein, eine), а в множествено число както
определителния член.
Singular (единствено число) Plural (множествено число)
m n f
Nominativ mein mein meine meine
Akkusativ meinen mein meine meine
Dativ meinem meinem meiner (mit) meinen
Genitiv meines meines meiner meiner
b) Употреба вместо съществителното име (субстантивна употреба). Скланя се като
прилагателно име без член по силното склонение: Ist das dein Wagen? Nein, das ist seiner.
Притежателните местоимения могат да се субстантивират (да се употребяват като
съществителни имена):
Die Unseren haben das Spiel verloren.
Deutsche Grammatik
17
Das Perfekt – Минало време Perfekt
Perfekt е сложно глаголно време. Формите се образуват oт Präsens на
спомагателните глаголи haben/sein и Partizip II на главния глагол, като Partizip II стои
в края на изречението.
Ich habe das Buch gelesen. – Perfekt със спомагателен глагол “haben”
Ich bin gestern gekommen. – Perfekt със спомагателен глагол “sein”
В подчинено изречение Partizip II заема предпоследна позиция;
Hauptsatz (главно изречение)…, dass ich das Buch gelesen habe.
Perfekt с haben образуват:
a) всички рефлексивни (възвратни) глаголи: Er hat sich verspätet.
b) всички транзитивни (преходни) глаголи: Er hat seine Eltern besucht.
c) безличните глаголи: Es hat geregnet, geblitzt, gedonnert.
d) модалните глаголи: Ich habe das auch gekonnt.
e) глаголът haben: Ich habe viel Zeit gehabt.
Perfekt със sein образуват:
a) интранзитивните (непреходни) глаголи, които означават промяна на
състоянието: Er ist aufgewacht.
b) глаголи означаващи движение (промяна във времето и пространството) :
Er ist sofort gekommen.
c) глаголите sein, werden, bleiben, geschehen, passieren, folgen, begegnen
Някои глаголи не могат да образуват Perfekt: ausbomben, ehebrechen,
formgeben, gutachten, haushalten, hochachten, lobpreisen, lustwandeln, mißgestalten,
seiltanzen, tiefbohren, wallfahren, wettarbeiten, wettlaufen.
Употреба
Миналото време Perfekt изразява действие (събитие, процес), което е
завършено в момента на говоренето. Това действие не е представено като
континиум, а изолирано като резултат.
18
a) кратки съждения, съобщения, обобщения, констатации:
Sie haben ihre Diplomarbeit gut geschrieben.
b) В разговор, диалог, при пряка реч за изразяване на отделни действия в
миналото, завършени до момента на говоренето.
Hast du auch an meine Worte gedacht. - Ja, die ganze Zeit.
c) за означаване на действие, завършено преди даден момент в бъдещето:
Morgen um diese Zeit bin ich verreist.
d) в южната част на немскоезичното пространство (Бавария и Австрия) се
използува Perfekt като време за разказване вместо Präteritum.
Präpositionen mit Genitiv – Предлози с Genitiv
Предлозите, които управляват падежа Genitiv, изразяват пространствени,
времеви, каузални и модални отношения.
Предлози, които изразяват пространствени отношения :
abseits – настрана от; außerhalb – вън от; innerhalb – вътре в; oberhalb – от горната
страна на; unterhalb – от долната страна на; diesseits – от тази страна; jenseits – от
онази страна; unweit – недалеч от.
Времеви отношения изразяват: inerhalb – през, по време на; außerhalb –
извън; während – по време на.
Каузални и финални отношения изразяват: anläßlich – по повод на;
infolge; wegen; um….willen; auf Grund - поради, заради.
Модални отношения изразяват: trotz – въпреки, statt – вместо, наместо;
laut – според, съгласно с; kraft – по силата на, въз основа на; mittels – посредством,
чрез, с помощта на (само за предмети); zufolge – вследствие на; съгласно; според
(стои след съществителното име); anstelle – вместо; в замяна на
Die Wortbildung - Словообразуване
Посредством словообразуването от наличните думи в езика се образуват нови
думи. Това става по няколко различни начини.
1. Словообразуване чрез композиция (die Zusammensetzung) - По този начин
се образуват думи, в чиито състав влизат две или повече морфеми. При
номиналните групи различаваме следните групи:
Deutsche Grammatik
19
Determinativkomposita
Към тази група спадат думи, на които втората част определя общата понятийна
категория, а първата част стеснява тази категория до конкретни измерения.
Goldschmied – ein Schmied, der Gold verarbeitet; Handtuch; Kartoffelsuppe
Kopulativkomposita
Получават се, когато две думи с различно значение (често противоположно) се
структурират една до друга; отношението между тях е (както - така и) отношение.
bittersüß, tollkühn
Eдна композиция може да изразява следните отношения :
a) притежание: Könnigsschloss
b) локалност: Amerika-Reise
c) цел/ намерение: Schreibheft
d) сравнение: grasgrün = grün wie Gras
При вербалните композиции различаваме:
a) композиции, съставени от два глаголни корена: drehbohren
b) композиции от два инфинитива: kennenlernen; sitzenbleiben
c) композиции със съществително: danksagen; kopfrechnen
d) с прилагателно име: freisprechen; feststellen
2. Образуване чрез Zusammenbildung
Тези сложно съставни думи са съставени от думи или група думи, които в
синтактично отношение представляват единство.
das Substantiv
der Frühaufsteher = jemand, der früh aufstehen
die Gesetzgebung = Gesetze geben/verabschieden
das Adjektiv
augenfällig = in die Augen fallen
vielbeinig = viele Beine haben
20
3. Словообразуване чрез деривация (die Ableitung)
Този словообразователен модел е много продуктивен, особено при
съществителни, глаголи, прилагателни. Често се среща промяна на частта на речта.
Verb Substantiv: fahren – Fahrt; singen – Sänger
Verb Adjektiv: heilen – heilbаr; hindern - hinderlich
Substantiv Adjektiv: Glas- gläsern
По–рядко имаме запазване на частта на речта: blau – bläulich; Fleisch – Fleische
a) образуване на Ableitung чрез префигиране
Префиксите са словообразователни морфеми; не са самостоятелни думи и
могат да се обхващат в група: be-, ent-, er-, ge-, miss-, un-, ur-, ver-, zer- и други.
Префиксите могат да модифицират значението на първоначалната дума :
schreiben – beschreiben (пиша - описвам)
b) образуване на Ableitung чрез суфикс
Образуването става като към корена на думата се добавя суфикс:
Freund + schaft = die Freundschaft
Ето някои суфикси в процеса на словообразуването:
a) при съществителни имена: -auf, -chen, -e, -el, -ent, -er, -heit, -keit , -lein, -ler,
-ling, -nis, - schaft, -tum, - ung и други.
b) при прилагателниимена: -abel, -ant/-ent, -bar, -ig, - isch, -iv, -lich, -sam.
c) суфикси, при които първоначалното им значение все още личи : -echt, -fähig,
-fest, -mäßig, -pflichtig, -werk, -wert, -würdig, -zeug и други.
Особености
a) От корена на една дума с помощта на различни суфикси се образуват
различни производни думи: Eigenheit – Eigenschaft – Eigentum
b) нови производни се образуват при едновременно действие на префикс и
суфикс:
Präfix -be + Sufix -en = beruhigen (от ruhig спокоен > beruhigen успокоявам)
Deutsche Grammatik
21
Понякога с промени във вътрешността на изходната дума се образуват нови
производни (implizite Ableitung): Binden = Band, Bund, bündig, bändigen
4. Cловообразуване чрез субстантивиране
По принцип всички части на речта могат да се субстантивират (да се
превърнат в съществително име). Формално няма промяна и новообразуваните
съществителни са от среден род.
ich – das Ich; aber – das Aber; schwimmen – das Schwimmen
Най- често се субстантивират глаголи; съществителните съдържат в себе си
известна процесуалност.
5. Словообразуване чрез преминаване на съществителни и прилагателни имена в
глаголи: der Hagel – hageln; trocken – trocknen; krank - kränkeln
Vergleich mit „wie“ und „als“ – Сравняване с wie и als
Когато искаме да изразим, че едно качество е застъпено в еднаква степен
при две отделни величини, употребяваме прилагателно име в положителна степен
(Positiv) със съюза so…wie или (ebenso
… wie) + съществително име или
местоимение. Сравняваните величини
стоят в един и същи падеж:
Er ist so alt wie mein Bruder.
За да изразим, че дадено
качество е застъпено в различна
степен при две величини,
употребяваме сравнителна степен
(Komparativ) със съюза als + съществително име или местоимение. Двете величини
са в един и същи падеж.
Еr ist klüger als mein Bruder.
Kачеството може да бъде подсилено с viel, noch, weit, bei weitem.
Превъзходната степен (Superlativ) употребена с предлозите von / unter +
съществително име в Dativ или само съществително в Genitiv ще изразява, че един
от три или повече предмета притежава едно определено качество в най-висока
степен.
Sie ist die klügste von allen Mädchen. (Dativ)
Sie ist die klügste aller Mädchen. (Genitiv)
22
Die Steigerung der Adjektive – Степенуване на прилагателните имена
Само прилагателното име и някои наречия прстежават граматическата
категория степенуване. Три са степените за сравнение:
1. Positiv (положителна степен) – leicht
2. Komparativ (сравнителна степен) – leichter
3. Superlativ (превъзходна степен) – am leichtesten
I. Образуване
Komparativ и Superlativ се образуват с помощта на суфикси: Komparativ със
суфикс -er, Superlativ със суфикс -est (след d, t, s , ß, x, tz, z, st) или -st.
klein – kleiner – kleinst
При някои прилагателни гласните звуци получават преглас (Umlaut).
jung – jünger – jüngst
Прилагателни, чиито корен съдържа дифтонга -au образуват Komparativ и
Superlativ без преглас: laut – lauter – lautest
При сложни прилагателни се степенува само втората компонента :
die altmodischsten Kleider
Различни форми при степенуването се наблюдават при прилагателните:
gut – besser – best / viel – mehr – meist / wenig – minder – mindest
II. Употреба
der Positiv
a) Positiv е нормалната форма на прилагателното: Sie ist schön und gut.
b) Positiv изразява още еднаквост на две величини. За това сравнение се
използува so…wie / ebenso…wie. Двете величини са в един и същи падеж.
Dein Handy ist so teuer wie mein Handy.
c) качеството може да се подсили с sehr или außerordentlich: Er ist sehr alt.
der Komparativ
a) Komparativ изразява нееднаквост на две величини, дори едната да не е
назована.
Er ist intelligent. Sein Bruder ist intelligenter.
Deutsche Grammatik
23
b) Aко величината, с която ще се сравнява е показана, думата за сравнение е
als. Двете величини са в един и същи падеж:
Еr ist jünger als sein Bruder.
c) В атрибутивна функция прилагателното е флектирано (има окончание) - mit
seiner jüngeren Schwester; в предикативна функция е нефлектирано: Еr ist älter.
d) Komparativ може да се подсили чрез noch, weit, bei weitem, viel:
Mario ist viel klüger als sein Bruder.
der Superlativ
a) Superlativ означава най-висшата степен, най-висшето ниво на определено
качество, и то при положение, че се сравняват най-малко 3 величини.
Начините за сравнение са: von, unter или Genitiv на сравняваната величина.
Sie ist die jüngste von (unter) seinen Kindern. Sie ist die jüngste seiner Kinder.
b) В aтрибутивна функция Superlativ е флектиран, а в предикативна форма се
образува с am и окончание –en: das schönste Lied - Das Lied ist am schönsten.
Superlativ може да изразява най-висша степен на определено качество и без
да се извършва сравнение. Тогава говорим за Elativ: Sie waren in bester Stimmung.
Futur I und Futur II - Бъдеще време Futur I и Futur II
Бъдеще време Futur I С Futur I се означава действие, което се очаква да настъпи след момента на
говоренето: Er wird kommen.
Когато от контекста се разбира, че действието ще се извърши в бъдещето,
вместо Futur I сe употребява Präsens: Morgen kommt er bestimmt.
24
I. Образуване на формите на Futur I
Futur I се образува от сегашно време Präsens на глагола “werden” и
основната форма (Infinitiv) на смисловия глагол: Sie wird eine E-Mail schreiben.
II. Употреба на Futur I
a) модална употреба за изразяване на увереност, предположение, заповед
Ich werde reisen. - Sie wird (wohl) in der Uni sein. - Du wirst hier bleiben.
b) изказвания от обща значимост:
Kinder werden immer Kinder sein.
Бъдеще време Futur II Futur II означава бъдещо действие, приключено преди друг бъдещ момент,
за който се говори.
Sie wird den Brief bis morgen abend geschrieben haben.
I. Образуване на формите на Futur II
Futur II се образува по следната формула:
Präsens на “werden” + Partizip II + haben/sein
Er wird gekommen sein.
II. Употреба на Futur II
a) модална – служи за изразяване на вероятност и предположение, отнасящи
се до миналото/
Er wird sicher nichts verraten haben.
b) Futur II се отнася към Futur I както Perfekt към Präsens.
Konjunktionen – Съюзи
В немския се използват единични и сложни съюзи като: weder… noch;
sowohl…als auch; je…um so mehr; wenn; als.
weder…noch – съчинителен съюз, който свързва синтактично еднородни
части; две или повече прости изречения и подчинени изречения от една и съща
степен. Словоредът в изречението остава без промяна.
Ich fahre weder mit dem Zug noch mit dem Auto.
Deutsche Grammatik
25
sowohl… als auch – съчинителен съюз без промяна на словореда, т.е. това е
подреждащ съюз; по-силен в стилистично отношение от und.
Sowohl Hermann Hesse als auch Max Frisch waren auf verschiedene Weise
kongenial.
je…um so – подчинителен съюз, изразява пропорционални отношения, т.е.
употребата на съюза е модална.
Je fleißiger du bist, um so bessere Erfolge wirst du haben.
wenn – подчинителен съюз, употребен темпорално за изразяване на
едновременност на действията в главното и подчиненото изречения – многократно
в миналото и еднократно в настоящето и бъдещето.
Wenn er sprach, schwiegen die beiden anderen.
Съюзът може да въвежда условие: Wenn du brav bist, bekommst du viele Geschenke.
Wenn може да въвежда подчинено изречение, в което действието протича преди
действието в главното:
Wenn der eine zu Ende gesprochen hatte, sprach der zweite.
als – подчинителен съюз; употребен темпорално може да уреди
едновременност на действията в главното и подчиненото изречение; въвежда и
подчинено изречение, в което действието протича преди това в главното
(еднократност в миналото).
Als wir sechs war, ging er in die Schule. Als er angekommen war, standen alle auf.
Als може да изразява сравнение: Er tat, als hörte er mich.
Zusammengesetzte Sätze – Сложни изречения
Две или повече изречения, свързани смислово, граматически и
интонационно образуват сложно изречение (der zusammengesetzte Satz)
Според начина на свързване на изреченията в едно по- голямо синтактично
единство различаваме:
1. Die Satzverbindung – сложно съчинено изречение
2. Das Satzgefüge – сложно съставно изречениe
26
Die Satzverbindung
I. Образуване
Сложното съчинено изречение се образува от две или повече прости
изречения. Те запазват структурата си на самостоятелни изречения и в състава на
сложното съчинено изречение влизат като главни. Свързват се чрез координиране
и поради това са равностойни.
Er kommt nicht, denn er muss noch arbeiten.
Главните изречения се свързват:
a) със съюз (Konnektor)
Er war in Berlin und sie fuhr nach Hamburg.
Cъчинителните съюзи und, aber, oder не влияят на словореда.
b) без съюз
Wasch dich, kämme dich, zieh dich an!
II. Cемантични отношения между изреченията влизащи в състава на
сложното съчинено изречение (Satzverbindung):
a) второто изречение допълва първото като си използват съюзи: und,
sowohl…als auch, nicht nur…sondern auch, weder …noch и наречия- съюзи:
auch, außerdem, bald…bald
Sie kam zu spät, außerdem roch sie nach Alkohol.
b) второто изречение изключва съдържанието на първото, използват се
съюзите: oder, entweder…oder, sonst
Er muss sich beeilen, sonst kommt er zu spät.
c) съдържанието на второто се противопоставя на първото. Връзката между
изреченията се осъществява чрез съюзи: aber, doch, jedoch, sondern и наречия -
съюзи: dagegen, vielmehr
Er spielt schon gut Klavier, aber er muяя noch üben.
d) второто изречение дава основанието за съдържанието на първото
Sie kommt nicht, denn sie ist krank.
e) второто изречение е последица от съдържанието на първото, използват се
Deutsche Grammatik
27
наречия-съюзи като also, folglich, daher, darum, deshalb, deswegen, infolgedessen
Sie sind zum Bergwandern, deshalb sind sie nicht zu erreichen.
f) Действието във второто изречение се извършва въпреки предпоставката във
първото. Наречия-съюзи: trotzdem, dessen ungeachtet
Die Aussichtslosigkeit ist ihm bewuяяt, trotzdem will er weiter machen.
Das Satzgefüge – Сложно съставно изречение
Сложното съставно изречение се състои от главно изречение (Hauptsatz) и
едно или няколко подчинени (Nebensatz). Подчиненото изречение се свързва с
главното с:
a) подчинителна връзка
- подчинителни съюзи: als, bevor, damit, daß, ehe, falls, indem, ob, obgleich,
obschon, obwohl, sobald, solange, während, weil, wenn,nachdem, ohne dass, so
dass
Ich weiß, dass du hier bist.
- относителни местоимения ; относителни местоименни наречия
Das ist eine Frau, die sehr schön ist.
- въпросителни изречения
Ich weiß nicht, wer gestern angerufen hat .
Подчинените изречения имат краен словоред, т.е. личната глаголна форма
стои в края на изречението.
b) без подчинителна връзка: Sie sagt, er sei ehrlich.
Cпоред мястото на подчиненото изречение в сложното синтактично единство
рaзличаваме:
a) Nachsatz – подчиненото изречение е след главното:
Sie weiß nicht, ob sie kommt .
b) Vordersatz – подчиненото е пред главното
Ob sie kommt, weiß sie nicht.
c) Zwischensatz – подчиненото “разкъсва “ главното
Das Haus, das wir besitzen, liegt idyllisch.
28
Степен на подчиненост
Изречение, което е пряко подчинено на главното е подчинено от I-ва степен;
това, което е подчинено на него е от II-ра степен и т.н.
Dass-Sätze – Подчинени изречения с „dass“
В традиционната граматика този тип подчинени изречения се разглеждат под “
рубриката “ конюнкционални изречения”, т.е. изречения, които се въвеждат с
помощта, на подчинителен съюз.
Еr glaubt, dass sie heute kommt.
Има тенденция изреченията с dаss да се наричат “изречения за съдържание” –
Inhaltssatz (според граматическия справочник Duden).
Те се проявяват като:
der Subjektsatz (подчинено подложно изречение):
Dann fiel mir ein, daяя heute mein Geburtstag war.
Deutsche Grammatik
29
der Prädikativsatz (предикативно изречение):
Das Unangenehme war, dass sie sofort zurückfahren musste.
der Objektsatz (подчинено допълнително изречение):
Ich war froh, dass so der Anfang des Gesprächs gemacht war.
Kausalsatz (обстоятелствено изречение за причина и основание):
Die Frage verletzte mich deshalb, daяя sie absihtlich gestellt war.
Konsekutivsatz (изречение за следствие/последица):
Ihre Stimme klang so kalt, dass alle zurückschreckten.
Finalsatz (подчинено изречение за цел):
Treibe Sport, dass du deinen Körper stärkst.
Instrumentalsatz (подчинено изречение за средство):
Die Brandbekämpfung wurde dadurch erfolgreich geführt, dass alle zu
Hilfe kamen.
Във формално отношение трябва да се има предвид крайния словоред в
подчиненото изречение с dass.
30
Das Passiv – Страдателен залог
В немския език различаваме два вида страдателен залог (Passiv) –
Vorgangspassiv и Zustadspassiv.
Vorgangspassiv (werden-Passiv)
Vorgangspassiv е страдателен залог, който акцентира върху действието,
процеса, а не върху извършителя. Формите се образуват от съответното време на
werden + Partizip II на спрегаемия глагол.
Форми на Vorgangspassiv за шестте времена в немски език:
Präsens Ein Haus wird gebaut. – Строи се къща.
Präteritum Ein Haus wurde gebaut. – Строеше се къща./Беше построена къща.
Perfekt Ein Haus ist gebaut worden. – Беше построена къща.
Plusquamperfekt Ein Haus war gebaut worden. – (По-рано) Беше построена къща.
Futur I Ein Haus wird gebaut werden. – Ще се строи къща.
Futur II Ein Haus wird gebaut worden sein. – (В бъдещ момент) Ще бъде
построена къща.
Deutsche Grammatik
31
Модалните глаголи не образуват страдателен залог, но се свързват с
инфинитива на спрегаемия глагол в страдателен залог . Най- често се употребяват в
Präsens и Präteritum.
Der Text muss korrigiert werden.
Употреба на Vorgangspassiv – страдателен залог се използва:
a) в случаи, когато действието логично трябва да стои на преден план .
Die Ausstellung wurde am 1. März eröffnet.
b) когато действащото лице е неизвестно, трябва да остане неизвестно или
не е от значение за изказването.
Im Hotel wurde ein Experte erwartet.
c) в научната и техническата литература, където действието се представя
обективно, без да се визира конкретен субект.
Der Kopierer muss zuerst eingeschaltet werden.
Passiv не образуват:
a) глаголите besitzen, erhalten, haben, bekommen
b) глаголи, с които се изразява съдържание, количество.
Das Buch kostet 10 Euro.
Die Ausgabe enthält Werke des Dichters.
32
Der Zustandspassiv – Страдателен залог на състоянието
Zustandspassiv изразява състояние, което е резултат от някакво действие.
Формите се образуват от съответното време на спомагателния глагол sein и
Partizip II на преходен глагол.
Präsens Das Fenster ist geöffnet. – Прозорецът е отворен.
Präteritum Das Fenster war geöffnet. – Прозорецът беше отворен.
Perfekt Das Fenster ist geöffnet gewesen. – Прозорецът беше отворен.
Plusquamperfekt Das Fenster war geöffnet gewesen. – (По-преди) прозорецът
беше отворен.
Futur I Das Fenster wird geöffnet sein. – Прозорецът ще бъде отворен
Futur II Das Fenster wird geöffnet gewesen sein.
(В бъдещ момент) Позорецът вече ще е отворен.
Формите на Zustandspassiv не трябва да се бъркат с Perfekt и Plusquamperfekt в
деятелен залог Aktiv на глаголи, които образуват тези минали времена със sein.
Er war zum Sieg bestimmt. – Zustandspassiv Präteritum
Er war sehr erschrocken. – Aktiv Plusquamperfekt
Конкурентни (алтернативни) форми на Passiv
a) man- Sätze:
Man rief nach der Polizei.
b) рефлексивни конструкции на глаголи, при които обектът от активното
изречение става субект при рефлексивната конструкция:
Man verkaufte den Roman in Rekordauflagen.
> Der Roman verkaufte sich in Rekordauflagen
c) активни (деятелни) форми с редуцирана валентност:
Die Geschäfte schließen hier um 22 Uhr.
d) lassen + sich (в трето лице единствено число 3. Person Singular) + Infinitiv:
In diesem Land lässt sich gut leben.
e) sein + Adjektive auf -bar:
Der Test ist machbar. Die Aufgabe ist lösbar.
f) sein + zu + Infinitiv: Diese Bitte ist sofort zu erfüllen.
Deutsche Grammatik
33
Konjunktiv I – Предаване на чужда реч с Konjunktiv I
В немския език Konjunktiv I се нарича още Präsentischer Konjunktiv. Към
Konjunktiv I спадат формите за: Konjunktiv Präsens, Konjunktiv Perfekt, Konjunktiv
Futur I и Konjunktiv Futur II.
I. Образуване на формите
Konjunktiv Präsens се образува от инфинитивната основа на глагола +
личните окончания за Konjunktiv.
Konjunktiv Perfekt се образува от Konjunktiv Präsens на haben / sein + Partizip
II на спрегаемия глагол.
Du habest gesprochen. Du seiest gefahren.
Konjunktiv Futur се образува от Konjunktiv Präsens на werden + Infinitiv I на
спрегаемия глагол.
Du werdest sprechen.
Konjunktiv Futur II се образува от Konjunktiv Präsens на werden + Infinitiv II на
спрегаемия глагол.
Du werdest gesprochen haben.
II. Употреба
Konjunktiv Präsens в 1.лице мн.ч. и 3. лице ед.ч. изразява подкана, заповед,
предложение. При изразяване на желание то се приема за изпълнимо.
Beeilen wir uns! Er komme sofort! Die Strecke sei 5 cm. Der Friede sei mit euch!
34
В научната литература се употребяват с значение на подкана някои безлични
изрази, образувани от Konjunktiv Präsens на sein + Partizip II на спрегаемия глагол.
Превеждаме ги с трябва да…
Es sei betont, dass …
Konjunktiv II – Условно наклонение Konjunktiv II
Под наклонение трябва да разбираме начина на изразяване / изказване,
които начин ще определя позицията / отношението на говорещото лице към
изказването.
Претериталните форми на Konjunktiv се наричат още Konjunktiv II (Präteritaler
Konjunktiv).
Формите за Präteritum на правилните глаголи и на модалните sollen и wollen
са еднакви в Konjunktiv и Indikativ: ich fragte / ich sollte / ich wollte
Формите за Коnjunktiv Präteritum на haben, werden, können, dürfen, müssen,
mögen / wissen, bringen, denken се образуват както в Präteritum Indikativ с тази
разлика, че коренната гласна а, о, u получава преглас (Umlaut).
Неправилните глаголи образуват Konjunktiv Präteritum от втората
(претеритална) форма на глагола + суфикс -е (белег за Konjunktiv) + личните
окончания. Коренната гласна получава преглас.
Deutsche Grammatik
35
По-особен е случаят с глаголите: brennen, kennen, nennen, rennen, senden,
wenden. Те запазват в Konjunktiv Präteritum коренната си гласна от инфинитивната
форма: er brannte (Indikativ Präteritum) > er brennte (Konjunktiv Präteritum)
Konjunktiv Plusquamperfekt се образува от Konjunktiv Präteritum на haben /
sein + Partizip II на спрегаемия глагол.
ich hätte gesprochen / ich wäre gefahren
würde – Form I (Konditional) се образува от Konjunktiv Präteritum на
werden + Infinitiv I на спрегаемия глагол.
Er würde kommen.
würde – Form II се образува от Konjunktiv Präteritum на werden + Infinitiv II
на спрегаемия глагол.
Еr würde gekommen sein.
Употреба
Konjunktiv II изразява действията не като реалност, а като мислени действия,
които не са настъпили или не могат да настъпят.
Käme er doch endlich! Wäre er doch schon gestern abgefahren!
Konjunktiv II се използува за изразяване на учитивост, произтичаща от
известна несигурност.
Dürfte ich Sie etwas fragen?
Konjunktiv Präteritum изразява нереално желание отнасящо се към
настоящето или бъдещето.
Konjunktiv Plusquamperfekt – нереално желание, което се отнася към
приключило вече, по отношение на момента на говорене, действие.
С претериталния Konjunktiv се изразява още:
a) възможност: Ich wäre ja zu allem bereit gewesen.
b) недействителност: Еr müsste schon da sein. Es ist spät.
c) съмнение: Und das wäre das Ende dieses Kurses.
d) нереално условие: Beim schönem Wetter ginge ich auch mit.
36
e) предпазливост / незадължителност: Ich hätte gern einen Kaffee.
B изречения с beinahe, fast стои Konjunktiv Plusquamperfekt за изразяване на
неосъществена възможност:
Beinahe hätte sie ihm alles gestanden.
Konditional (würde – Form) замества Konjunktiv и се използува в учитиви
въпроси и неангажиращи изказвания.
Würdest du mir das Buch reichen? Ich würde Ihnen nicht dazu raten.
Der Relativsatz – Подчинено относително изречение
Относителното изречение е формално погледнато подчинено изречение.
Въвежда се с относително местоимение der, die, das или с местоименни наречия
образувани с wo(r).
Когато относителното изречение се отнася до някоя част от главното
изречение то изпълнява атрибутивна функция.
Das ist der Junge, der im Wettbewerb den 1. Preis gewonnen hat.
Aко относителното изречение се въвежда с предлог, предлогът стои пред
относителното местоимение.
Das ist der Junge, mit dem wir gestern geredet haben.
Често местоименните наречия се заместват от предлог + относително
местоимение.
Ich interessiere mich für das Buch zur Fernsehserie, wofür (für das) soviel
geworben wird.
Когато относителното изречение не се отнася към някоя точно определена
част от главното (тя може да липсва), говорим за свободно относително изречение.
Wer zuerst kommt, mahlt zuerst. Ich möchte wissen, was ich machen soll.
Oтносителното изречение често има отношение към цялото изказване в
главното изречение.
Er hörte überhaupt nicht auf zu reden, was das ganze Publikum amüsierte.
